Още от много малък исках да си отговоря на няколко основни въпроса, най-важният от които бе: „Защо съм тук и каква е целта на моя живот?”. Израснах в атеистично семейство, в което се приемаше за даденост еволюционния произход на човека и в ранните си детски години дори не бях чувал за възможността да съществува Бог.

Най-активно започнах да търся отговори, когато ме приеха в университета. Започнах да чета различни книги от философията, психологията и научни трудове. Опитвах се да опозная повече живота. В същото време заедно с всичките ми интелектуални търсения животът ми минаваше по купоните, дискотеките и бурните вечери, пълни с всякакви студентски забавления – гледах винаги да бъда в центъра на събитията и най-вече аз да предизвиквам тези събития. Това ми спечели много приятели и скоро вече си бях изградил свой собствен свят, в който уж аз бях в центъра на всичко. Но въпреки, че не се лишавах от удоволствията, които студентският живот ми предлагаше, сърцето ми беше празно и отчаяно викаше: „Това ли е смисълът?!”. Бях по-самотен и от Робинзон Крузо!

В третата ми година от следването имах един преподавател, с кого много често си говорехме (или по-точно спорехме) по въпроси, свързани с християнството. Отделно от това се запознах и с други студенти-християни, които бяха доста по-различни от дотогавашната ми компания. И въпреки че основното ми занимание беше да споря с някои от тях за вярата им в Христос, бях провокиран да се замисля дали Исус наистина не е отговорът на всичките ми въпроси. Започнах лично да проучвам въпроса с християнството и постепенно се убедих, че достоверността на Библията е много по-голяма от всичките ми философски книги взети заедно! Единствено библейските писания потвърждаваха това, което наблюдавах в живота, и от тях успях да подредя пъзела, който се беше разбъркал в главата ми! Научих цялата история за създадения съвършен свят от Бога и за човека, който Бог сътворил, за да общува с него. По-нататък знаем какво е станало – нашите прадеди Адам и Ева избрали да не се покорят на Неговите заповеди и оттогава всички живеем отделени от Твореца, очакващи съда, в който ще получим заслуженото наказание за нашите грехове. И точно тук открих защо преподавателят ми и моите приятели толкова много говореха за Исус! Той бе единствената надежда историята за човешкия живот да завърши добре, понеже Той бе дошъл преди 2000 години като наш заместник в Божия съд, за да ни изкупи със собствената си кръв, така че обръщайки се към Него за прошка и вярвайки в Него да избегнем нашето наказание.

До тук добре, но започна най-големият ми проблем – вярата. В Библията пишеше, че вярата е „твърда увереност в неща, за които се надяваме – убеждение за неща, които не се виждат” и аз разбрах, че без такава увереност не мога да се обърна към Бога за прошка и ново начало. Тогава започнах да се моля на Бог, ако Той съществува да ми помогне да повярвам в Него! Няколко месеца по-късно аз вече можех да кажа: „Господи Исусе, признавам, че съм грешен! Прости ми греховете и ме направи такъв, какъвто искаш да бъда!”.

И от онзи момент животът ми започна да се променя. Светът, който си бях изградил, се разпадна и аз попаднах в най-голямата си криза. Въпреки това имах тиха увереност, че всичко вече е наред и като удавник за сламка се хванах за моя нов най-добър Приятел и Му казах: „Исусе, досега сам градях живота си и се провалих. Ето сега съм пред Теб и Ти прави каквото искаш с мен!”.

Няколко месеца по-късно имах още повече приятели, на които можех да разчитам. Характерът ми започна да се променя все повече и разбрах истинската ценност на хората около мен. Успехът в университета ми се вдигна и спечелих първо място с проект. Животът ми се осмисли и продължи с нови сили напред. Последваха успех след успех и това бе истинско доказателство за мен, че когато поверих кормилото на живота си в ръцете на най-великия Капитан, направих най-правилния избор! От корабокрушенец станах откривател!

И не съм единственият! Ти също можеш да го направиш!

         „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.” (Библията, Йеремия 29:11)