Един от най-актуалните въпроси в християнските среди сега е, дали като християни трябва да участваме в протестите срещу правителството. Това не нарушава ли заповедта на апостол Павел в Римляни 13:1, където е казано, че трябва да се подчиняваме на всяка власт, защото те всички са от Бога?

За да отговоря на този въпрос, ще трябва да започна малко по-отдалеч, споделяйки някои принципи, които трябва да се прилагат при Библейското тълкуване.

На първо място, когато тълкуваме библейски текст, ние трябва да го тълкуваме в светлината на неговия непосредствен контекст – съответната глава и тематика, по-далечен контекст – книгата, в която този текст попада, и съответно най-далечния контекст – светлината на цялото библейско послание. Важно е също така да помним, че съществува, както граматически, така и културно-исторически контекст.

На второ място, трябва да знаем, че Библията е цялостна и завършена книга и тя не противоречи на самата себе си. Нашите тълкувания никога не трябва да противоречат на други места от Писанията.

На трето място е добре да сравняваме нашите тълкувания с тези на други християнски автори, особено такива, които са признати от християнската традиция.

И така, това с което е важно да започнем е, че християните на първо място трябва да се стремят към това да видят „духа на закона“, а не неговата буква. Без това, ние трудно бихме избегнали опасността от погрешна интерпретация.

„Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, Който ни направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.“ (2 Коринтяни 3:5,6)

Духът на Закона е именно Новият Завет, в който ние влизаме чрез жертвата на Господ Исус Христос за нашите грехове. Исус Христос е основната тема на цялата Библия (2 Кор. 3:14)

Ако продължим нататък, Самият Господ Исус Христос казва, че целият Закон се изпълнява в най-голямата заповед:

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.“ (Матей 22:35-40)

Затова, когато разглеждаме и всички останали заповеди, било от Стария, било от Новия Завет, ние трябва да ги разглеждаме именно в тази светлина: Любов към Бога и любов към хората, в контекста на нашите взаимоотношения със Самият Бог.

Християнинът трябва да бъде свободен да обича. От там и делата, които той прави трябва да се разглеждат в светлината на това, дали тези дела прославят Бога и дали те са добри за другите хора.

Когато говорим за християнска любов, обаче ние трябва да знаем, че това е една чиста, свята любов - любов, която се противопоставя на греха и всички процеси, водещи до деградацията и отклоняването на човек от Бога. Християнската любов не е безпринципна – точно обратното – тя е възможна само в определените от Бога рамки за свят живот.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.“ (Яков 1:13-15)

Християнската любов е свързана с нашата лична отговорност да се стремим към свят живот, което е нашата реакция на любов спрямо Божията любов. Но освен това, християнската любов ни задължава да се противопоставяме на процесите водещи до деградация на другите хора. (доколкото това е възможно) Едно ясно и действено противопоставяне на греха под всичките му форми.

„Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.“ (Яков 5:19-20)

Самият Господ Исус Христос ни призовава да бъдем като „сол“ и „светлина“ за света.

„Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. (Матей 5:14-16)

И така, това което виждаме от Божието Слово е, че християните сме призовани към един деен, активен и отговорен живот - не само по отношение на нашите лични взаимоотношения с Бога, но и по отношение на обществата, в които Бог ни е поставил.

И така, сега нека отправим поглед към Римляни 13 глава.

„Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху този, който върши зло. Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си". Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.“ (Римляни 13:1-10)

Цялата тема на посланието на апостол Павел към римляните е оправданието чрез вяра в Исус Христос, а не чрез Закона.

Единадесет глави от тази книга са посветени на доктриналната част и в тях апостол Павел доказва на своята смесена аудитория (евреи и езичници), че спасението за всички е чрез вяра в Господ Исус Христос и Неговата свята, заместническа  жертва на кръста за нашите грехове.

От 12-15 глава, апостол Павел разглежда някои практически аспекти от християнския живот, или следствията от нашата вяра в Господ Исус Христос, а в 16 глава той отправя конкретни поздрави.

Именно в частта за практическите аспекти на християнския живот попадат и стиховете за покорство на властите. Трябва да знаем, че когато тук се говори за християнския живот и съответните заповеди, които формират неговата рамка, то не трябва да забравяме новозаветният контекст на ситуациите. Новозаветният контекст винаги е свързан с по-голямата заповед за любов към Бога и любов към ближните. Това става ясно и от стих 10.

Любовта на християнина към Бога и ближните трябва да ни води към живот на покорство на властите. Но това е принцип, не заповед, която трябва да изпълняваме автоматично и за всичко и спрямо всички власти без да мислим. Има власти, които се опитват да налагат практики противоречащи на принципа на любов към Бога и ближните. С такива практики християните не трябва да се съобразяват. Примери за това в Библията има много – например Господ Исус Христос и прочистването на храма, апостолите и забраната от Синедриона (юдейската крайна власт) да проповядват за Христос, и много други.

В текста има няколко причини за изискването на покорство от страна на християните спрямо властите: Властта е инструмент на Бога за регулиране на човешките взаимоотношения. Тя има няколко основни цели: да подсигурява спокоен живот за добрите и да наказват злите. Владетелите тук се разглежда като Божии служители, поставени за добруването на хората, това е подчертано много ясно в стих 4 (два пъти) и в стих 6 (един път). Именно такава е картината за властта, която апостол Павел има в ума си при тези стихове. И разбира се, че християните трябва да се подчиняват на власти, които изпълняват своята, определена от Бога задача. Начинът, по който християните трябва да се подчиняват на властите е като живеят праведно (стих 3) и като им отдават това, което им се полага (стих 7).

В този пасаж не се разглежда въпроса с отношението на християните към властите, които не изпълняват своята определена от Бог функция и които са противници на Бога или антихуманни. Тук се показва правилната реакция спрямо власт, която търси добруването на хората. Следователно тези стихове не могат да се отнесат универсално към всяка една ситуация, а трябва да се разглеждат принципно. Принципът има и своите изключения.

Кога християнинът трябва да се противопоставя на властта?

На първо място, когато властта се противопоставя на Бога, а по-този начин и на заповедта да възлюбим Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила.

„А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.“ (Матей 21:12, 13)

„А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;“ (Деяния 4:19)

На второ място, когато властта е антихуманна и се противопоставя на заповедта ни да обичаме ближните си, както себе си. Ако обичаме истински ближните си, ние ще се противопоставяме на всяка власт, целяща тяхното унищожение или деградация.

„И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му: Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?... Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.“ (Йоан 8:3-5, 7)

„А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него, поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод, прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.“ (Лука 3:19,20)

И така, накрая ще се спра и върху практическото приложение на въпроса с взаимоотношенията между християните и властите, отнесено към сегашната ситуация в България.

Трябва ли християните да протестират срещу правителството на Орешарски?

Нека си отговорим на някои въпроси.

На първо място, можем ли да кажем, че това правителство се стреми към добруването на хората в страната?

Твърдо „Не!“ – откакто това правителство е на власт, единственото, което прави е да заменя администрацията на страната и прокарва закони, които не обслужват интересите на хоратата.

Нещо повече – това правителство цели да отклони България от пътя на европейска интеграция, който сме избрали да следваме. Всячески се опитва да обслужи интересите на олигархията, подкрепяни от режима на Путин в Русия. Фактът, че се опитва с всички сили да прокара закона за строеж на АЕЦ Белене е показателен, че основният стремеж на това правителство е да увеличи зависимостта на България от руските олигархични интереси. Повече информация за този проект може да получите от други статии, но моята има друга цел.

Антихуманността на правителството е видимо и от всичките му опити да подтисне, заглуши и овладее демократичния, мирен протест на някои от най-образованите и проактивни хора в страната. (също на протеста има и много християни) Тези опити за контрол излизат рамките на законността – побой над мирни граждани, бълването на лъжи за протестиращите, стремеж да прокарат разделителна линия в нацията и настройването на други по-пасивни слоеве на обществото срещу мирно и културно протестращите. Има много опити за контрол над медиите и сплашване на журналисти и активисти. Това дори стана видимо за цяла Европа.

Най-вече вкопчването за властта със зъби нокти и нежеланието да се насрочат нови избори, нещо от което едни демократи не трябва никога да се притесняват, е показателно за страха на управляващите от гласа на народа. И тук е мястото да припомня, че в условията на демокрация, крайната и суверенна власт принадлежи на народа, не на парламента. Партиите представляват народа, който всъщност е крайната власт на страната. Но по всичко личи, че безпринципната и безскрупулна коалиция (БСП-ДПС-Атака) не представлява българският народ в действителност. Всъщност нито една от управляващите партии не са спечелили последните избори. Факт. Още много мога да говоря по този въпрос, но засега ще спра дотук.

Нека зададем и втория въпрос: Тази власт противи ли се на Бога?

Тук отговорът може да е по-сложен. От една страна няма официално гонение срещу християните в страната, но от друга - делата на управляващите със сигурност се разминават жестоко с Божият стандарт за праведност. Управляващите са всичко друго, но не и праведни. Самият факт, че цялото им управление е изтъкано от лъжи, манипулации, кражби, насилие, преследване на частни, а не национални интереси, ясно показва, че това управление не почита Бога по никакъв начин. Още един неоспорим факт!

И така, каква трябва да е реакцията на един християнин срещу подобно управление? Още повече, когато тази реакция по никакъв начин не нарушава нито един закон?

Отговорът е само един – активно гражданско противопоставяне в рамките на законното срещу цялото това деструктивно управление!

Оставка на „Кабинета Орешарски“... !

Издържана от богословска гледна точка статия, но може ли да помислим за това,в каква епоха живеем и може ли да се прилага дословно словото? Тук,според мен, фактора феномени, а не пророци и апостоли, оборва налагането на лични чувства.

Така е. Живеем в епоха на феномени и библейските автори не са се сблъсквали с много от тях. Затова е важно да се разпознава културно-историческия контекст. Има обаче и общовалидни библейски принципи, които важат независимо от епохата, културата и поколенията и като християни трябва да се придържаме към тях, независимо какво ни казва обществото! Благодаря за коментара! :)

Основата и всичко е казаното от Господ Исус Христос но колко разбират - ''кесариевото на кесаря - Божието на Бога''. В Православен катехизис е обяснено за /Рим.13:1/ - и трябва да се допълни,че християнинът освен да плаща данъци,такси и мита може и да контролира как се харчат парите на данъкоплатците защото у нас около 1,5млрд.лв. годишно се източват с обществени поръчки и второстепенните разпоредители на бюджета.

Християнинът се подчинява на светските закони ако не противоречат на Божия закон.
Прекалиха с узаконяването на еднополови бракове и по-страшното да осиновяват деца.В 21-век ''Време разделно'' е по-изтънчено и коварно.

Така е. Наистина е време разделно, затова християните трябва да бъдем още по-твърди в отстояването на нашата вяра и ценности! :)

Бог ни е дал разум. Мъдростта Божия е висше благо и по-голяма от мислите човешки.Не всяко деяние човешко е добро в Божиите очи.